Магазин

Услуги

Андре Токев Китчън има за цел да провокира отношение към храната. Аз и моят екип вярваме, че сме натрупали опит, с който можем да Ви предложим създаване на уникална кулинарна визия. Научете повече ТУК.

Аневско кале – част от древен град, откриващ приказна гледка към Стара планина

Останки, които е разучавал и самият Вазов

„Недалеко, въз един скалист, остър, непристъпен рът на ребрата на планината, меланхолно изглеждаше полуразрушената старовремска крепост, въз буренясалите стени на която зееха големи черни дупки, направени от времето. Аз съм ходил и друг път при тези развалини, но никакъв знак или надпис не съм намерил, по който да би се узнало нещо за миналото на този скелет.

“Тези думи са на великия наш писател Иван Вазов, а „скелетът“, който описва, е малко известната крепост Аневско кале. Аз не бях чувал за нея, докато не я забелязах веднъж на път за родния на Вазов Сопот. Крепостта лесно може да се види от Подбалканския път. Двете й запазени през вековете 12-метрови стени се извисяват на над 900 метра надморска височина. Крепостта е разположена на южния склон на Стара планина.

Името на Аневско кале идва от намиращото се наблизо село Анево, но крепостта е наричана още Копсис. Така се е казвал някогашният прабългарски град, който е бил столица за влиятелния болярски род на братята Смилец, Войсил и Радослав.  Смилец дори е бил на престола за периода от 1292 до 1298 г. Извисяващите се от хълма стени са останки от родовия замък на болярите. Смята се, че крепостта е създадена в началото на XIII век и се е намирала в централната част на древния град Копсис.

Ако се каните да посетите това място, първо съберете сили. Заредете организма с храна, която дава енергия, защото до крепостта се стига по стръмна пътека. Тя започва с останките от древна църква на някогашния град. След близо час по пътеката ще разберете, че изкачването напълно си е заслужавало. От върха се разкрива приказна панорамна гледка.

В близост до Аневско кале е Розовата долина. Още навремето в този район са се отглеждали рози. Мястото е било подходящо заради благоприятната природа и наличието на вода. Смята се, че през Средновековието се е извличало розово масло по тези места.



Зефир

Представям ви един десерт, който е приготвян още през Средновековието. Името му не е никак случайно, кръстен е на гръцкия бог на западния вятър Зефир, а сладкишът, също като ветровете от Запада, е лек и приятен, но понякога носи дъжд и бури.



НEOБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

- 2 ябълки

- 100 гр череши

- 100 гр захар

- 1 белтък

- захар за декорация



За сиропа:

-    75 мл вода

-    5 гр агар

-    200 гр захар



 



НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:



За пюрето аз използвам микс от ябълки и череши, в съотношение 2:1. Ябълките са идеални за целта, защото съдържат пектин, а черешите добавят леко кисел вкус. Първо обелваме ябълките и ги нарязваме на парчета. Слагаме няколко супени лъжици вода в тигана и добавяме вътре нарязаните ябълки и черешите без костилките им.

Оставяме ги на слаб огън, докато омекнат. Изключваме котлона, когато са готови, изцеждаме излишната вода и пасираме. Ако нямаме блендер, просто намачкваме сместа. Пюрето трябва да е плътно и да не се разтича. Ако е твърде течно, тогава го връщаме на котлона, докато се сгъсти.Слагаме пюрето в тиган и добавяме захар.

Слагаме го на котлона, докато захарта се разтвори напълно. След това го оставяме за няколко часа да се охлади. Трябва да е напълно изстудено. Слагаме студения белтък в купата с пюрето и разбиваме с миксер на висока скорост, докато сместа побелее.