Магазин

Услуги

Андре Токев Китчън има за цел да провокира отношение към храната. Аз и моят екип вярваме, че сме натрупали опит, с който можем да Ви предложим създаване на уникална кулинарна визия. Научете повече ТУК.

Виното в Древен Рим

In Vino Veritas или „Истината е във виното“, както казвали древните римляни.

In Vino Veritas или „Истината е във виното“, както казвали древните римляни. Не мога да не се съглася с тази философия, все пак пийналият човек си разказва всичко, а италианското вино до ден днешен пази хилядолетна история.

Всички в Древната Римска империя вярвали, че виното е ежедневна човешка нужда, така че то било достъпно не само за аристократи, но и за селяни, жени и даже роби. В бума на винената индустрия, всеки ден всеки римлянин консумирал по една бутилка. Това обаче не означава, че римляните са били целодневно пияни. Масовото вино било доста слабо и по-скоро се ползвало за дезинфектант. Алкохолът в него бил колкото да убие бактериите в нечистата питейна вода от онова време. Така освен истина, виното е и здраве.

Всъщност към виното римляните често добавяли лечебни билки, подправки и мед. Но не защото били почитатели на здравословното хранене, а за да е по-вкусно.

Изключително технологични в производството на виното били жителите на Древен Рим. До днешни в някои райони на Италия се използват техники, като например да се закрепват лозята с бастуни и метли, както са правели преди 2000 години.

В много италиански археологически паркове и музеи може да попаднете на стари съдове и съоръжения за съхраняване и производство на вино. Един от най-интересните и технологични методи, за който съм чел, е описан от политика Катон. Мачкането на гроздето се случвало в специални помещения с плитък басейн и преса, направена от греди. Щом се изстиска сокът, се изливал в съдове от теракота или глина, толкова големи, че и аз да се побера вътре. Те били облицовани с пчелен восък и стояли заровени в земята.

Едни от най-добрите винопроизводители в империята обаче били жителите на Помпей, които особено силно почитали бога на виното Бакхус. Когато през 79 г. изригнал вулканът Везувий, градът бил погребан под пепелта, а лозята - напълно унищожени. Цената на виното скочила толкова рязко, че само най-богатите можели да си го позволят. Затова започнало масово изкореняване на посевите от зърнени култури около Рим. На тяхно място се засаждало грозде. Нуждата от скъпоценната напитка била задоволена, но се появил гладът. Заради недостига на храна през 92 г. римският император Домициан забранил новите лозя в Рим и заповядал да се изкоренят половината от вече съществуващите, а на тяхно място да започнат да се отглеждат хранителни култури.

В заключение мога да кажа, че винаги трябва да търсим баланса. Тази история е показателна, че никога не бива да подценяваме храната за сметка на виното, колкото и хубаво да е то.