Магазин

Услуги

Андре Токев Китчън има за цел да провокира отношение към храната. Аз и моят екип вярваме, че сме натрупали опит, с който можем да Ви предложим създаване на уникална кулинарна визия. Научете повече ТУК.

Енеолит – когато хората по българските земи са свидетелство за напреднала цивилизация

До пещта се нарежда и ръчната мелница, а освен от кост и камък се изработват сечива от мед и злато

Глинена пещ, а до нея ръчна мелница - хромел, отстрани хаванчета, зърнохранилища – питоси, всякакви кремъчни ножове и предмети от кост, камък и глина. Така изглежда кухнята и изобщо дома по времетo на каменно-медната епоха, наричана още енеолит или халколит.

В България и целите южни части на Европа този период е през IV хилядолетие пр. Хр. Освен използването на мед, за пръв път започва и обработването на злато. Именно у нас е открито най-старото златно съкровище в Европа – Варненския некропол. В него са открити множество медни и кремъчни сечива както и над 3000 златни предмета с общо тегло 6,5 кг. Това показва, че хората по нашите земи са били изключително напреднала цивилизация. Откритието в морската ни столица е знак за културна революция на човечеството, тъй като по това време се изгражда йерархия в малките общности.

През енеолита вече започват строежи, а животът се организира в селищата. Особено силно населени по това време са били българските земи най-вече в Тракийската низина, главно край река Марица, както и около Тунджа и региона на Стара Загора и Нова Загора.

Две основни пресичащи се улици образували центъра на населеното място и го разделяли на 4 квартала. Тогава се появяват първите пазари, където се е търгувало на разменни начала. Хората все повече са започвали да берат билки и да търсят лековитите им свойства.

Жилищата пък са били изградени от дърво и кал и имали формата на квадрат. За пръв път се появява подовата настилка, като дървените греди служели за дюшеме и изолирали от влага.

Ако надникнем в интериора на къщата, ще видим основната разлика между неолита и енеолита в бита – огнището. Това любимо за мен място вече не е в центъра на къщата, а е изместено встрани. До него пък се появява и хромелът. Благодарение на тази простичка ръчна мелница хората си правели на момента брашно и добавяли различни подправки. Наистина мога само да завидя за метода на готвене, който са имали в този ранен период.

Житото се е смилало на момента, а след това веднага са го правили на хляб в пещта. Това е най-добрият начин за готвене, защото е с изцяло пресни продукти. Донякъде и в днешни дни италианците следват тези кулинарни стъпки на хората от енеолита, като вместо хляб правят пица по същия начин.

За праисторическия човек огнището е свещено място. То е било изключително подредено и организирано. Всички нужни съставки си имали специално място. Но в какво готвели древните хора от тази епоха? Определено с керамични съдове. Силно застъпено било производството на керамика. То се практикувало само от възрастните членове на семейството, а готовите съдове се изпичали в открито огнище извън къщата. Използвал се глинен калъп и може би в края на енеолита се появява грънчарското колело. Заради него направата на посуда минава на съвсем друго ниво. Според мен благодарение на керамиката  праисторическите хора са дали основата на кулинарната култура. Керамиката дава възможност ястието да се сложи директно в пещта, да се оставя да изстине или да се ползва за каши и супи като днешните тенджери.

През енеолита постепенно кулинарията се обогатява. Смесват се храни и вкусове, дори се наблюдават експерименти в кухнята. Това били съвсем първи стъпки в кулинарията, като да се ползват билки и подправки. Също се суши месо и се правят опити за сушене и на риба. Това е защото хората се занимавали със скотовъдство и им се налагало често да бъдат извън селищата си за няколко дни, а така са си осигурявали храна за из път. Известно е, че през енеолита по нашите земи започва да се добива и сол. Това са солниците в Провадия, които са може би едни от първите появили се на Стария континент.

Земеделието също бележело голямо развитие. Появяват се лозовите насаждения, а пшеницата никнела по полетaта във всякакви различни сортове. Много се отглеждал едрозърнест лимец, от който се правел хляб.

Ето и една рецепта за хляб от лимец, с която не очаквам да се върнете хилядолетия назад във времето, но хлябът ще ви се получи хиляди пъти по-здравословен от този с бяло брашно:

 

Хляб от лимец без месене





НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:



-    Брашно от лимец – 500г

-    Хладка вода – 400 мл

-    Сода бикарбонат – 1 ч.л.

-    Хималайска сол – 1ч.л.

-    Ябълков оцет – 1- 2 с.л.

-    Кисело мляко 3 с.л.





НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:



-    Изсипвате брашното в солта в купата и ги смесвате добре.



-    Сода се слага отделно и след това се залива с оцета. Добавете киселото мляко и разбъркайте, докато сместа шупне.



-    Изсипете киселото мляко при брашното и бъркайте с лъжица, като постепенно добавяте вода. Не е нужно да месите тестото.



-    След това изсипете сместа във форма покрита с хартия за печене или намазана с олио. Може да я поръсите и с малко брашно. Загладете тестото в мокра лъжица или ръка, за да се получи гладка коричка.



-    Печете в предварително загрята фурна на 180-200 градуса, около 60 минути. Ако желаете хляба да стане с мека коричка, може да сложите съд с вода във фурната.



-    Когато хлябът е готов, намажете го с вода и го завийте с кърпа. Оставете го да изстине.