Магазин

Услуги

Андре Токев Китчън има за цел да провокира отношение към храната. Аз и моят екип вярваме, че сме натрупали опит, с който можем да Ви предложим създаване на уникална кулинарна визия. Научете повече ТУК.

Никополис ад Иструм

Древният римски град с просторните кухни и собствена „Топлофикация“

Малцина могат да се похвалят, че са влизали в древна римска кухня. Аз имах тази възможност в Никополис ад Иструм. Голяма, просторна, оборудвана с пещ, на която са приготвяли всичко, така изглеждаше кухнята, която разгледах там. Както знаем римляните са били доста големи чревоугодници и са обичали обилни празненства, а за тях са им трябвали големи помещения, в които да приготвят храната си.

Мястото за готвене далеч обаче не е единственото впечатляващо в древния град Никополис ад Иструм. Препоръчвам ви да посетите това богато на история място, което все още крие своите тайни. Намира се на двадесетина километра от Велико Търново и все още има неразкрити части от археолозите. Градът е основан от император Траян през II век. Бил е изключително красив, построен изцяло по тогавашните стандарти - с големи и просторни прави улици, високи и подредени сгради от мрамор. Много ме впечатли, че градът е имал своя „Топлофикация“ - през зимата по канализацията е текла топла вода. Още могат да се видят оловните тръби, които са свързвали домовете на заможните римляни.

„Град на победата на Истер (старото названия на р. Дунав)“, така се превежда от латински името на града, който е имал предимно защитна функция от племената на даките. Траян много е воювал с тях точно по нашите земи и построявайки Никополис ад Иструм е искал да укрепи селищата по северната границата, която е била самата р. Дунав. Николопис ад Иструм е играл ролята и на голям административен център, затова в него е имало редица важни сгради.

Не по-малко важни са били големите складове, където се е пазело житото и други храни. От там навярно са се изхранвали стотиците легионери, които са преминавали през града. Със сигурност и извън предпазните стени е имало гарнизон, който е бил на военен лагер. Там винаги са били в бойна готовност и са се обучавали, а за изхранването си сами са си пекли хляб. Към големите градове всяка седмица е имало обилни пратки от фермите на всякакви различни храни – месо, зеленчуци като зеле, лук, моркови, грах, боб и леща, стафиди и зехтин. След това всички тези продукти са влизали в големите и просторни кухни, като тази, която успях да видя.